Историческа справка за възникване на село Байкал и характерните фолклорни обичаи и традиции

0

  • Селище

Село Байкал е разположено край река Дунав,югозападно от устието на река Искър на височина 34 метра.Северно от селото е дунавският остров Борил,обрасъл с върби и тополи.Селото е на 45 км северозападно от гр.Плевен,и на 40км от общинския център гр.Долна Митрополия.

Климатът е умереноконтинентален,почвите са алувиални,еродирани,карбонатни и типично черноземни.

Първите поселища са от тракийско време,по тези места са живеели тракийските племена трери,ундикензи и трибали.

От епохата на Римската империя са останали праисторически селища:

-в местността “Захмет”-50 дка,на левия бряг на р.Искър;

-в местността “Ямандидол”-на 2 км южно от селото ни;

-в местността “Широк дол”-на 5-6 км западно от селото ,на дунавския бряг;

-в местността “Селище”-Palatium-в североизточната част на селото,около 100 дка,І в.пр.н.е.Античният град Palatium е бил от големите градове в областта.Днес на терена се откриват и очертават големи сгради.Масивна стена пресича ул.”Г.Михайлов”.В двора на Ценко Лазаров са извадени две каменни бази със страни 0,90 м х 0,90 м

В двора на Методи Кивулов е открит кладенец,изграден от римски тухли,дълбок 13 м и запазен в първоначалния си вид.Той е с много вода и се ползва и днес.

/Palatium/Палациум/ е градът ,в който император Аврелиан ще остави военна плячка след успехите си в Дакия, който Юстиниан ще укрепи и превърне в крепост и при който ще прекара на лагер стратегът Петър, брат на император Маврикий в похода си срещу славяните.

-античен некропол на запад от Palatium,в горния край на селото.Тук са открити няколко погребения в саркофази с богат култов инвентар.От тук произхождат латински надписи и златни накити.;

-античен паметник-до дунавския бряг в западната част на с.Байкал,представляващ каменен блок-архитектурен детайл от ъгъл на фронтон,с архитрава,част от фронтовото поле с акротерия над него;

-античен водопровод-над селото в склона на платото,издигнато над тясната дунавска низина.Открити глинени тръби от два реда;

-открити са антични селища в местностите “Широк дол”,”Ямандидол”,където се очертава профил на дебел културен пласт;

-римски път-югоизточно от селото в левия бряг на корекцията на р.Искър;

-римски път-южно от селото,към “Ямандидол”,свързващ Валериана с Палациум;

-средновековно селище в местността “Захметя”,около 40 дка;

-средновековно селище в местността “Ямандидол”,около 70 дка на север от коларския път.

Близо до с.Байкал има следи от две непроучени селища.Намерен е оригинален глинен съд от ІІ-ІІІ в. с изображение на човешко лице,който днес е експонат на плевенски исторически музей и каменен саркофаг.

Между откритията е и бронзовият меч, датиращ от късната бронзова епоха-съхранява се в Националния археологически музей в гр.София.

Първото село се намирало в местността ”Захмет”,където по-късно са възникнали заразни болести и населението било принудено да се изсели.Друга причина за изселването е риболова-основният поминък на нашите деди.Името Бешлии идва от турската парична единица ”Бешлик”.Това село именно води началото си от 1-то десетилетие на 17 век.

През 1934год. родното ни село получава ново име-Борил,а от 1951год. е преименувано на Байкал.

 

  • Културно-исторически забележителности

           – в населеното място

Началото на просветното дело в с.Байкал е поставено с първото килийно  училище от 1853год.То е едно от най-старите в района и през 2004 г. бе отбелязан 150 годишен юбилей.През 1872 г е открито начално училище.По-късно през уч.1922/23 г. се открива и прогимназия,които до 1932 г. съществуват успоредно,а от уч.1932/33 г. е вече Основно училище “Христо Ботев”.

Първата църква датира от 1874год.Тя е най-старият храм на територията на общината.За построяването и местното население е направило дарения според възможностите си.Иконите по стените са на “Св.св.Кирил и Методий”,”Св.Георги Георги Победоносец”,чието име носи и храма,”Исус Христос”,”Дева Мария” и др.

Първото читалище е основано през 1925година.И в миналото и днес просветен и културен център в селото.Развивало е богата културно-образователна дейност.

          – в околностите

1. Историческо място “Паметниците

Паметник “Септемврийци” се намира на брега на р.Дунав близо до пристанището.Открит на 2.04.1971 г.Този величествен архитектурно-скулптурен паметник е дело на арх.Кирил Русков и скулптор Димитър Цонков от гр.Плевен.Представлява 3 обелиска от бял врачански камък с височина съответно 12,13 и 14 метра издигнат в чест на удавените  в р.Дунав участници в първото антифашистко въстание-Септемврийското.

2. Древноримски град Колония Улпия Ескус

Намира се на изток от с.Байкал на 3 км в местността “Градище”/близо до с.Гиген/.Това е един от най-добре проучените антични градове у нас.Установени са границите на града,голяма част от укрепителната система,част от града,разкрити са монументални административни и култови сгради,както и главна улица и форума,градската канализация,част от монументална обществена сграда с отоплителна инсталация-хипокауст.В една от залите е разкрита световно известната мозайка с театрална сцена от комедията “Ахейци” от Менандър,храмът на богинята Фортуна.Интерес за туристите представлява и музеят с лапидариум в близост до античния град.

 

Традиционен календар - село БайкалИнтересни празници и чествания.

 В селото се празнуват следните обичаи и ритуали:

Коледуване, Ивановден, Бабин ден, Трифоновден, Лазаруване, Великден,храмовият празник на църквата “Свети Георги”, Гергьовден, селският събор, Русалийската седмица .

- КАЛУШ

Към НЧ “Пробуда” и ОУ “Христо Ботев”-с.Байкал  е сформирана група за Автентичен фолклор “Калушари”-местен народен обреден танц:

“Чума  мен и къщата  ми да гори,

ако престъпя клетвата на Калуша”

/из калушарската клетва/

От незапомнени времена през седмицата след Педесетницата, Русалската седмица,хората в родния ни край отбелязват по особен начин с калушарския апотропеен ритуал, извършван от мъже русалии, наречени “калушари”.

Водени от своя ватаф, наследил главатарството си от своя дядо, младите, здрави, добри по душа, честни по характер, издръжливи и лъчезарни мъже, облечени в бели ризи, препасани с червени пояси, бели кенарени панталони, стегнати с навуща, обути с бели чорапи  и цървули на краката, нахлузили черни калпаци на главите си и тръгват из селото.

Силният шум предизвикан от зьркалки ,наречени мамуци,острата миризма на чесън и пелин,закачени на пояса и калпака, предупреждават за тяхното пристигане.

Положили вярна клетва към калуша,държейки в ръцете си своята русалска тояга,накичени с чемшир и червени конци, на който са закачени гласовити звънчета, калушарите са приказна гледка.

Характерно за нашия край е,че калушарската група има и свой знаменосец.

Знамето,красиво от по красиво,ръсено с мълчана вода,развявано под такта на русалската свирня,украсено в четирите краища със здравец,чемшир и пелин,целувано от ватафа и калушарите,е един от най-важните калушарски атрибути.

Ярък атрибут е и гърнето,украсено със същите билки, вързани с червен конец,счупвано по време на калушарския танц, с цел изгонване на болестта.

Автентичен и характерен за родния край е дудука, на който се свири калушарската мелодия.

Калушарите лекуват болни от “зли духове и страшни самодивски болести”,като знаменосецът,който изпълнява ролята и на баяч изрича заклинания върху тялото на легналата болна,а по време на игра ватафът ги подканя за игра с думите:”Жукац,копий, ку драг шъ плачере,съ скулам пъ Станка ън пичоаре !”.

С огромния шум,който предизвикват мамуците,подвикванията на калушарите:

Я уздата, шънка одата! играчите в разнообразни фигури танцуват около болната, изнесена от дома и, изпроводена от родители те си. Поставена в легнало положение на земята и в ръцете на знаменосеца, който с специални думи и бае. Знаменосеца непрекъснато се кръсти, прозява се и гони злите духове от болната.

Болната оздравява, скача и с ведро лице потропвайки застава пред калушарите,водейки ги с калушарски стъпки.

Когато калушарите правят последния си кръг, най-дребния калушар върху когото се е прехвърлила болестта припада. Силно удряйки с прътовете си, калушарите изгонват болестта от него.

В края калушарите, целувайки ръка на ватафа, си предават всички атрибути: калпаци,звънци, тояги.

Няма по-емоционален, по-ярък,по-чакан ритуал в родния ни край.

Друг интересен местен ритуал е:

- “АРИЧА”

/ТАРАЛЕЖИ/

Пролет идва.Първи пъпки са наболи,земята се радва на първи слънчеви лъчи,първи надежди за плодородие по ниви,поля и градини.

Теаралежът-един от първите символи на животворната пролет и той се радва на новото в природата.

Земята се затопля,таралежите се събуждат и излизат по лъката и тръгва да търсят храна.Играят своя танц,почуквайки със специални пръчки,като издават специфичния за тях звук.На фона на техния танц девойки в национални носии с венци от цветя на глави и ръце също играят и наричат:”Живи,живи,живинки,и добитъци и хора,бубулечки и цветенца,за всички ви все добро:здраве и храна,богатство и любов “ и “Тоате аля буне:къс ъ фие букате,вите,копий-тоате аля!Оамини съ фие сънътош,буни уну ку алту.Виаца-фрумоаса,шъ бунъ!”.

Групата е участвала в различни фестивали и получила отличията:

-дни за “Копривщица 98″;

-диплом за посвещаване в рицарско звание 2002г.;

-почетна грамота от дните за фолклор “Копривщица 99″;

-участие в посолството на Република Румъния по случай националния празник на страната /1.12.1999г./;

-почетна грамота от “БАЛКАН ФОЛК 99″ и препоръка за излъчване по медиите;

-участие в международния фестивал на влашката песен и танц,Видин 2000 г.

-грамота от националния фолклорен събор “РОЖЕН 2000″;

-грамота от VIII национален събор на българското народно творчество

“Копривщица 2000″;

-почетна грамота от  “БАЛКАН ФОЛК 2000″ с която ни удостояват със званието “НОСИТЕЛ НА ПОЧЕТНИЯ ЗНАК НА СТАРОПЛАНИНСКИ СЪБОР БАЛКАН ФОЛК” ;

-”ОТКРИТИЕ” на БАЛКАН ФОЛК 2000 И препоръки за медиите ;

-почетна грамота от БАЛКАН ФОЛК 2001 и за втори път носител

на “ПОЧЕТЕН ЗНАК НА СТАРОПЛАНИНСКИ СЪБОР

БАЛКА ФОЛК”;

-почетна грамота от БАЛКАН ФОЛК 2002 и препоръки за медиите;

-заснето фолклорно предаване “ДА СМЕ ЖИВИ ДА СМЕ ЗДРАВИ”,”Евроком ТВ”

-групата е включена в ” БЪЛГАСКИ ТРАДИЦИОНЕН КАЛЕНДАР”-

илюстрована енциклопедия-издание БАН 2002г./стр.152-155/;

-издадени видеокасети от БАЛКАН ФОЛК.

-първи национален фестивал на етносите “България за всички”,Варна 2005 и излъчен документален филм на БНТ;

-ІІ място на национален видеоконкурс “Орфеево изворче”,Стара Загора 2006 г.;

-І място на национален събор “Тетевен 2006”;

-участие в международна среща-събор “Зелен коридор долен Дунав”,Иваново 2006 г.

 

  • Легенди и предания

 - Легенда за Бешли ага

Някога, преди много години, някой си турски ага Бешли,богат,властен човек, продавал срещу заплащане от 5 бешлика земя на желаещи да живеят на това място. Така се е оформило и нараствало селището,носещо името на този ага-Бешли.

Друга легенда,даваща ни информация за местността “Гринда” е издирена от байкалския писател Марин Паскалев е “Гринда”

- ГРИНДА

С годините,които се трупат неумолимо,все по-често се връщам към тихите улици на моето село,сгушено там под големия Божевски баир и притиснат от голямата река,която ласкаво мие бреговете му.Все по-мили ми са схлупените къщички и широките дворища заградени с върбови плетища,миришещи на сено и слама.

Няма я мама-милата ми мама-в скута си да ме прикътка и да ме кори за моето непослушание,загдето все на Дунава играя и се къпя.Няма го и тате с неговите благи очи, които понякога бяха тъжни и строги,а понякога кротки и добри, че беше готов цялата вселена да прегърне с дългите си  и корави ръце.

Къде сте вие мои детски дни красиви? Къде сте и вие другарчета добри ?Косата ми сребрее и почти никой не ме познава в родното ми село. Рядко от акраните ми са останали и да кръстосват полето,ливадите,големите баири и бреговете на Дунава и Искъра,които напомнят за днешни и отколешни времена и хора. Всичко това са спомени и минало-мили спомени на моето детство !

Ето,сега съм на “ Гринда”,на самия бряг на Дунава и се вглеждам в тихите води,а до мене е старият даскал Гунов-самата история на този край.Той ме гледа с добродушните си очи и ми се усмихва дружелюбно, разбрал моето душевно състояние по отминали дни и романтични спомени.

-Хората идват,живеят и си отиват-дума ми той-остава само спомена и стореното от тях.А нима тях,хората,можеш ги разбра ?       Обичат, страдат, радват се и се сърдят, понякога добри-понякога лоши и още колко неща могат да се изрекат.

Виж тази местност красива и тайнствена и какво име само “Гринда”,а и тя е свързана с момата дала й това име.Събитието,което е превърнато в легенда,сега е позабравено-малцина знаят за него.

Слънцето клонеше към залез.Откъм острова се показаха няколко лодки.По-нагоре в реката се къпеха деца и вдигаха врява,която пропъждаше тишината.И отново чувам даскал Гунов:

-То през турско време е било.Гринда е била сиромашко момиче,но по хубост никоя мома не могла да се мери с нея.Лицето й греело като слънце,а усмивката й пленявала младо и старо.Имала руса коса,дълга като на самодива,а очите й сини и дълбоки,омайвали от пръв поглед.Та с една дума хубост ненагледана,както в приказките се разправя-гордост за цялото село.

Същата тази Гринда залюбила чобан Теньо-момък беден,но честен и работлив,надарен с мъжка сили и хубост.Видяли са се някъде и са се харесали-младостта какво ли не прави.Едно време обич е имало,не като сега парите и богатството да са в очите.На тях и на тяхната любов се радвали мало и голямо.

Така е било,но злото когато идва не пита.Само тейка й,подмамен от чорбаджи Дуньо,не искал и да чува за тази любов.Искал я чорбаджията за своя хилав син.Хубавото къде да го скриеш-на него всеки налита,а и богатството какво ли не прави,и ето,че и тук злото се вмъкнало,като зъл демон помежду любовта на Гринда и Теньо.

Мъчело се момичето да убеди майка си.Колко сълзи е изплакала и молби отправила, но нищо-непреклонен бил той,и злото дошло…

Тук даскал Гунов поспря да си поеме дъх,погледна ширинето и продължи:

В деня,когато било уговорено с чорбаджи Дуньо сватбата да се вдигне, Гринда избягала при чобан Теньо. Зарадвали се хората. Жените се кръстели и молели бога да помогне на младите.Но могат ли влюбените да се борят със злото ?Нахълтали у чобан Теньо копоите на чорбаджията начело с турски сеймени,пребили Теня с бой и отмъкнали Гринда.

Зарадвал се чорбаджията,но тази радост била кратка,защото Гринда успяла да избяга отново и право тук на това място.От тези скали се хвърлила в Дунава и тогава хората нарекли тази местност “Гринда”.-Даскалът протегна ръка-сякаш искаше да я помилва.

-Това е тя силата на любовта-рече отново даскал Гунов-има ли я,за нея прегради няма.Тежко въздъхна даскалът,погледна жадно ширинето и се загледа така напосоки. А над реката и брега тишина! Само горе във висините кръжеше орел и размахваше гордо криле на воля. Билото на Божевския баир потъмняваше леко.Отдолу по реката се зададе влекач с шлепове.

Наруших тишината с моето любопитство:

-А с чобан Теньо какво е станало?

-Зъл и страшен станал Теньо и се пропилял нанякъде. То злобата и злоба въди. Така е устроена човешката душа и срещу това нищо не може да се направи.Сили и дружина събрал той и тръгнал срещу злото да се бори и за Гринда да отмъсти. Тук хората го позабравили, но минало време и един ден потайно се върнал тъдява и завърлувал из “Дръмкови гори”. Най-напред запалил чифлика на чорбаджи Дуньо, а после затворил чорбаджията и хилавия му син. След това бастисал турската махала, където живеели главорезите на Исмаил бей и отново се изгубил където му очи видят.

Такива са били времената тогава,други са били хората. Тя мъката подир тях е вървяла и ги погубвала. Можем ли ние днешните,да разберем и проумеем това. Сега парите и завистта се ширят. Те владеят и ни заробват. Къде имената си и делата ще оставим,за да се помнят. Мерено време,а и лудо време. Любовта я няма. С нея само си играем.

Свърши даскалът и погледът му се запиля в далечината. Слънцето бавно падаше в реката с ярка бакърена светлина. Водата леко бълбукаше,долу в бистрите дълбини сякаш виждах тъжното лице на Гринда да оплаква своята голяма и неумираща любов.

Марин Паскалев

“Под небето на Борил”

/разкази/

ИК “Жажда”-Сливен 1997 г.

От същият автор е издирена и легендата за Тодорини тавани.

То било отдавна-точно кога не се знае,тогава Тодорка е свързала името си с това място и с тези тавани.Хубавата и лична мома в селото ,едничко чедо на чорбаджи Божана,обичана и уважавана от всички,задиряна от много момци,обичала само рибаря Велко,хубав и левент момък,но за друг момък била тъкмена тя,за сина на чорбаджи Минчо.Това попарило момата и за да не бъде почернена,тя дошла на таваните край Дунав и изчезнала в дълбоките и хладни води на реката,а Велко се затрил,заболял от тежка болест и свършил.

Коментари

Оставете своя коментар към статията

You must be logged in to post a comment.

google