Сирни заговезни (Прошка) в село Подем

0

Сирни заговезни е важен зимно-пролетен празник в народния календар. Празникът се чества седем седмици преди Великден (винаги в неделя) и трае една седмица, в която се изпълняват различни обреди и обичаи.  На Сирни заговезни от сутринта , та чак до мръкнало, селото го завладява трескава подготовка. Във всеки дом се „точат” и „теглят” баници със сирене, с тиква, саралия баница, пекат се пити, петли. От мъзетата се изнасят кани с вино и ракия. Варят се яйца. Приготвя се бялата халва за „лапане”. По-младите и децата изнасят от пометените дворове слама, кочани, тънки дървета и ги струпват на голяма камара на мегдана на селото. Преди да започне вечерята младите се прощават с по-възрастните – свекър, свекърва, брат, сестра, като им целуват ръка и казват : „Ха прощавай …! Дай ми прошка, ако нещо съм прегрешил пред теб.” Възрастните отговарят : „Простено да ти е”. След вечерята започва атрактивната част на заговяването. В центъра на стаята на дълъг конец от тавана се завързва парче бяла халва или варено яйце. Започва „лапането”. Това е най-веселата част от заговяването за децата. В надпреварата се опитват да уловят парчето бяла халва с уста, без помощта на ръцете. В Подем Сирните заговезни са известни още като „Маскирница”. Същата нощ възрастни, младежи и деца се предрешват и на групи от по 4-5 човека ходят от къща на къща.  Късно през нощта всички се събират на селския площад където лумват огньове. Вярва се, че колкото по-голям е огънят толкова по-защитено ще е селото.  Започва прескачането на огъня, ритуал чрез който хората се отърсват от болестите, бълхите и зимната летаргия. На следващият ден празникът продължава с „Кукеровден ”.  В денят преди Заговезни започва подготовката за Кукеровден. В дома на един от кукерите се събират участниците, за да подготвят маските и костюмите си.  В деня след Заговезни кукерите започват да обикалят селото, приети са във всеки дом. Смята се че с хлопането си прогонват злите духове и зимния студ.  Характерен ритуал за село Подем, който извършват кукерите е т.нар. сеитба.  Един от кукерите в миналото ролята е изпълнявал Бай Коста цара, отмерва с широки крачки лехата, която ще се оре. След това главния арапин (друг от кукерската група) впряга в ралото крава и вол (кукери преоблечени като младоженци)  и започва да оре. След него царя с кринче в ръка хвърля жито и благославя. Всички събрали се на площада се стремят да си вземат от тези зрънца, за да захранят кокошките си, за да снасят повече. След завършване на сеитбата кукерите минават покрай присъстващите с големи пити и подават на всеки къшей, вадят изпод кожите си слама, която стопаните вземат, за д сложат в полозите на кокошките.  Кукерският празник завършва с голямо общоселско тържество.

Коментари

Оставете своя коментар към статията

You must be logged in to post a comment.

google