Сватбените тържества започвали в събота вечер, неделя и понеделник. Когато сватбата е била със сгодяване, то младоженката я довеждали в неделя със съответните церемонии и тържества. През целия ден булката нямала право да сяда, а трябвало да посреща и изпраща гости. При „неблагополучие” т.е. при нередност при булката (“честността” била нещо, на което старите много държали), е имало случаи да отвеждат същата на реката или на кладенеца и да я къпят със студена вода, а на баща ѝ изпращали разводнена ракия в счупено бърде и се искало допълнително руба или зестра в земя.

На самото тържество, булката трябвало да мие краката на свекъра, като в това време, околните сватбари хвърляли пепел в съда, за да го замърсяват. Всичко това било придружено с музика. След сватбата булката трябвало да ходи винаги забрадена, за да не види косата ѝ нито свекърът, нито деверът. Да не ходи боса или по-право от стъпалото нагоре да е винаги с чорапи. Рязането на косата се е смятало за голям срам и грях. Бракът се е считал за законен ако е минал през църквата – църковен брак. Разтрогване на такъв е ставало само по решение на владиката.

Изборът на булка е ставал по следния начин. В къщата на исканата от младежа мома са изпращани една-две жени, които правели „разузнаване“ – първите годежарки. Ако родителите на момата са съгласни, изпращат годежарките с китки. Ако не са съгласни да дадат дъщеря си на този младеж, учтиво заявяват, че момата е още малка и има още да тъче и да прави руба и още не е за женене. При съгласие от страна на момата, отиват тежките годежари с бъклица вино и уговарят деня на сватбата.

Тази женитбена процедура не е изпълнявана, ако младежът просто открадва момата (с приставка или влачене) и я отвежда в дома си. Такива случаи са били рядкост по онова време, но към 1882 г. селото било развълнувано от такава една кражба на мома.