Иванов ден, Кьорава кобила в град Тръстеник

0

web_MG_91601Ритуалът „Кьорава кобила” е традиционен за град Тръстеник. Той се провежда всяка година на Иванов ден от незапомнени времена. Ритуалът се свързва с една легенда за спасяването на тогавашното село Марашки Тръстеник от турско разорение. Легендата е записана и съхранена от читалищният деец Симеон Кънчев, а тя гласи:

„Населението на село Марашки Тръстеник е било с особен статут по време на турското робство, плащало е данъците си в коне. Кобилата на един селянин – Иван била много стара и ослепяла. Иван бил много привързан към нея и му дожаляло да я убие. Завел я в полето и я пуснал, за да не става свидетел на смъртта и. Не минало много време и в селото избухнала страшна болест, която покосила всички коне. Посред зима на 20 януари (Иванов ден) пред портата на Иван се появила старата му любима кобила с няколко малки кончета. Пред очите на невярващият си стопанин старата кобила се свлякла и издъхнала. Благодарение на нейните кончета тръстеничани отново развъдили конете в селото и платили данъкът си към Османската империя. ” От този ден нататък в чест на кобилата, спасила селото от разорение на Иванов ден младежи се преобличат в маскарадни костюми, пресъздават образа на кобилата и нейните кончета, за здраве и берекет на населението.

Ритуалът „Кьорава кобила” започва в полунощ срещу Иванов ден с обхождане на населеното място. Събрани в дома на водача маскираните тръгват по домовете на именниците. Обиколките им са съпровождани с много шум, песни, викове, музика. Стопаните посрещат с радост „кобилата”  и нейните спътници.  В групата задължително присъстват:

  • „кобилата” – дървена конструкция завита с черга, най-често колна, полуподвижна дървена глава  с хлопка на шията. Под конструкцията се движат двама мъже, обикновено младежи, които изпълняват движения придаващи комедийност на образа.
  • старец” – мъж облечен в бяло облекло, скъсан кожух, с овчи калпак и широк тъкан пояс, поръсен с брашно и закичен с червено мушкато. Той води кобилата. В ръцете си държи тояга , с която направлява движенията на кобилата.
  • „булка” – обикновено това е мъж, по-висок от младоженеца, облечен с булчинска носия;
  • „младоженец” – по-дребен и слаб от булката, който през цялото време твърде комично прави опити да я целуне, гали или бие.
  • „поп” – чете за здраве, благославя като обилно ръси с вода и венчава младите;
  • „доктор” -  лекува болната кобила, а на ред с нея и събралите се хора;
  • „баба с бебе ” – стара баба с малко бебе, която обикновено иска от стопаните храна за детето
  • „магаре” – човек, който носи даровете.

Посетеният от групата на „кьоравата кобила” дом се счита за защитен от болести и лоши неща, и е благословен за цялата година. Заключителната част на празника е на площада, където е събрано населението.  Там се „разиграват”  „кобилите”,  „раждат” се малките кончета, попа венчава младоженците и др.

Празникът Иванов ден и ритуала „кьорава кобила” са радостни и чакани събития в Тръстеник. Обичаят е съхранен и до днес.

Коментари

Оставете своя коментар към статията

You must be logged in to post a comment.

google